Броени дни остават до началото на предизборната кампания за нов Парламент. Един месец всичко ще бъде обещания и дефилиране на политици.
А на 26-ти март ние ще трябва да посочим следващите 240, които от наше име ще приемат закони и ще управляват България.
Как гласуваме? Доколко разбираме смисъла на политиката?
Защо все очакваме месиите и спасителите? А после разочаровани обръщаме „Осанна“ на „Разпни го“.
А всичко е много просто и ясно.
Политиката е онова средство, онзи инструмент чрез който политическите партии могат да превърнат обещанията си в дела. Затова и битката е толкова голяма. Защото само чрез властта може да се управлява държавата и да се налагат политики. Десни, леви, центристки.
Всичко може да дойде на мястото си, ако от време на време си припомняме съветите и думите на велики българи, които са работили наистина „На ползу роду“ и са го правили искрено, от душа и сърце.
Днес ви предлагаме да си припомним цитати на големия българин – банкерът и политик Атанас Буров. И ако поне малко вникнем в думите му можем много да си помогнем в предстоящия избор, пред който ще бъдем изправени само след месец.
А у целия народ, в тая грамадна маса […] остава впечатлението, че при всички хубави думи, които се говорят през време на агитация, при всичките хубави текстове на нашата конституция, тая грамадна маса е нищо в развитието на нашия политически живот; у нея се поражда чувство на недоверие, у нея се поражда чувство на разочарование, чувства на гняв и на бунт.
— из реч за вътрешната и външната политика на правителството, 9 ноември 1911 г.
Аз вярвам, че и партиите от левицата ще се съгласят с нас, че най-добре ще работи за величието на България туй правителство, което работи за нейното забогатяване, за нейното икономическо засилване.
— из реч за вътрешната и външната политика на правителството, 9 ноември 1911 г.
Аз намирам, че в периода, който преживява България, в тоя период на устройство икономическо на страната, туй, което е най-нужно на страната, туй, което е най-необходимо за нея и което трябва с всички усилия да привлечем тук, то е капиталът.
— из реч за нуждата на капитала да бъде покровителстван от държавата, 25 февруари 1912 г.
…Аз не съм песимист. Аз съм дълбоко убеден, че каузата на България не е загубена и бих желал да вдъхна във вас същата вяра, да повдигна вашите сърца, да ви дам малко от моя оптимизъм, защото оптимизмът е извор на вяра и енергия, а българският народ има нужда в днешния момент от едното и от другото, за да търпи, да се надява и да действува…
— из реч за зачитане националните интереси на България, 22 декември 1918 г.
Българинът ще стане велик гражданин на света в деня, когато зареже най-долното си качество — винаги да гледа да мине тънко и да не си плати справедливо за това, което получава.
…Злото не е в това, че граждани управляват България, а злото е, дето недостойни граждани са я управлявали. Няма да се измени положението от туй, дали човекът, който ще управлява в бъдеще, ще носи цървули или ще носи кундури, няма да кажа какво ще има той на главата си, а ще важи какво има той в главата си, защото не с крака ще управлява, а с глава.
— из реч за преодоляване на личния режим на Фердинанд, 15 юни 1911 г.
…Най-добре ще работи за величието на България туй правителство, което работи за нейното забогатяване, за нейното икономическо засилване.
— из реч за вътрешната и външната политика на правителството, 9 ноември 1911 г.
…Намираме съвършено ненаучно, съвършено наивно да вземем да строим къщи за бъдещите поколения, без да бъдем сигурни, че тия къщи ще са годни за тях, че няма да им липсва въздух и прозорци; … ние искаме да оставим на всяко поколение да изгради условията на своя обществен живот тъй, както то чувствува потребите си.
— из реч за вътрешната и външната политика на правителството, 9 ноември 1911 г.
Ние днес сме народ с големи права по конституцията, но с малки права по силата на нашия действителен живот…
— из реч за преодоляване на личния режим на Фердинанд, 15 юни 1911 г.
Leave a Reply