Коко Шанел – модната икона

В черно

Коко Шанел обича черния цвят и препоръчва на своите клиентки да носят малка черна рокля.
Към нея прибавя малка черна чанта, елегантна черна шапка и черни очила.
„Зачерненият“ образ е толкова разпространен в модните среди през 1920-та година, че по популярност това облекло е сравнявано с американския Т-модел на Форд, който пуска на конвейр автомобили само в черен цвят.

Габриел харесва мъжете и мъжете също я харесват.
Като млада е твърде претенциозна, старае се да бъде до мъже с положение в обществото и с пари. Но и с ум, разбира се.

Говори се, че точно тези мъже и типичният им мъжки стил оказват влияние на нейния строго делови стил. Оттук идва и доминирането на черния цвят.

Шанел често повтаря пред жените: „До 20 години ние имаме това лице, което ни е дал Бог,
след 30 – това, което сами си създаваме, а след 50 – това, което сме заслужили“.

Габриел е родена  на 19 август 1883 г., в град Сомюр, Западна  Франция, в приют за бедни.

Говори се, че баща й е бил продавач по пазарите, а майка й – дъщеря на селски дърводелец.Служителите в приюта й дали името Габриел, на една от сестрите, която помагала при раждането й. Майка й умира, когато Коко е на 11 години. Две седмици след смъртта на майката бащата оставил Габриел и двете й сестри в сиропиталище в манастир и изчезнал. Там момичето се научава да шие.

След като навършила 18 години Габриел си тръгнала от манастира и започнала работа като продавачка в магазин за дрехи. В совобдното си време шиела шапки и пеела в местното кабаре. Една от песните в репертоара й се казвала „Ко Ко Ри Ко“ (нещо като кукуруку) и оттук дошъл прякорът й Коко.

Нейното истинско име е Габриел Боньор Шанел, но в историята на модата, вече столетие, тя е – Коко Шанел, водещ френски моделиер, създател на съвременните дрехи за жени.

Стилът на нейните дамски дрехи и различни аксесоари стават толкова популярни, че тя е единствената жена, която американският „Таймс“ вписва в списъка на най-влиятелните хора на ХХ век.

Животът на момичето рязко се променя след запознанството с богаташ, който имал собствен конен завод. Заедно с него тя тръгва за Париж, където през 1910 година открива собствен магазин. В него тя започва да продава изящни женски шапки, които изработва сама. Те не стрували скъпо и това помогнало по-бързо да завоюва популярност. Създала си свой кръг от клиенти. Коко се стараела да следва модата, но в същото време предпочитала в изделията си да няма излишества като пера и цветя, напротив – всичко било елегантно и строго.

Поръчките станали много и един магазин не бил достатъчен.

През 1914 година Коко открива Дом на модата в самия център на Париж, на улица Кампон, срещу престижния хотел „Риц“.

Голямата заслуга на Коко Шанел е това, че чрез своите модели тя избавя жените от тежките сковаващи движения на дрехите от ХIХ век. Премахва и корсета.

Тя подмладява жените и ги превръща в подвижни и привлекателни. Нейните поли, блузи, пуловери и жакети се продавали като топъл хляб.

По-късно тя предлага на жените и панталоните. Това вече било революция!

Сред клиентелата й вече са представителки на висшето общество, нейните модели излизат извън пределите на Париж и дори зад граница. Особено популярни стават бархетните якета , полите със свободна кройка, стегнатите по тялото пуловери и накрая – знаменитият официален костюм – черна прилепнала рокля или тясна пола със сако. Самата Коко харесва късите прически и винаги носи черни слънчеви очила.

Към новите дрехи Коко добавя и фирмения парфюм – знаменитият „Шанел №5“, съдържащ 80 компонента.

Това също било революционно – до този момент женските аромати били моноароматни и съдържали мирис само на едно цвете.

Когато започва Втората световна война Коко остава в Париж, но затваря своите магазини и живее в хотел „Риц“. Говори се, че имала връзки с германци. След 1945 година я арестуват, но малко след това е освободена и заминава за Швейцария.

В света на модата Коко Шанел се връща през 1954 година (тогава тя е на 71 години), показвайки в Париж новия си стил женски дрехи – практични и делови. Връща славата си само за три сезона.

Костюмите „Шанел“ стават символ на статуса на новото поколение: от туид, с тясна права пола, ризи без яка, украсени с дантели, златни копчета и джобове.

През 1957 година Коко Шанел става притежател на модния Оскар за най-влиятелния дизайнер на ХХ век.

Габриел умира в самота и без деца.

През 1983 година директор на нейната фирма става Карл Лагерфелд, като добавя в стила Шанел малко еротика.

Знаменитият аромат „Шанел №5“ е създаден през 1921 година от парфюмера Ернест Бо – бивш парфюмер на царския двор, избягал от Русия след революцията през 1917 година.

Говори се, че Коко Шанел поискала от мосю Бо да създаде „изкуствен женски аромат, който мирише на женственост“ .

След експериментите си той й представил десет аромата, от които тя избрала петия – и оттук и името на изключителния парфюм.

През 1954 година журналист интервюирал Мерелин Монро и я попитал какво си облича като отива да спи, а тя отговорила :

„Няколко капки „Chanel №5“.