Несъница Лазур – вълшебницата пазеща българските традиции

Несъница Лазур

Запознайте се. Това е Таня Иванова. Не, не е звезда от страниците на „звездни“ списания. Открих я в интернет, преди повече от 10 години, още преди ФБ-манията да ни завладее. Имаше свой блог, в който ни разказваше за българските традиции.

Реших, че си струва с нейното представяне да поставя началото на рубриката ни „Интервю с меню“. Точно защото идеята на сайта „Дневно меню“ е да бъде място за всички, които имат какво да разкажат и споделят, но почти невъзможно е да попаднат в „прайм тайма“ на „големите медии“.

Голямата страст на Несъница е да превъплъщава българските багри и мотиви в чудните шалове, рокли и килими, които излизат изпод ръцете й.

Несъница Лазур

– Защо и откъде дойде Несъница Лазур, Таня?

Това е едно от красивите неща, които са ми се случвали. Името само ме избра. Нали все по нощите рисувам, будувам и все ме питаха ‘’Ти кога спиш?’’ Де на шега, де на истина казвах ‘’Ми, аз не спя.’’ Красивото ми безсъние. Но думата ‘’безсъние’’ като че ли дава усещане за липса, а не мен не ми липсва съня. Чух тогава една песен, в която се пееше за ‘’несъница’’ и ми заприлича на женско име.

 Несъница коя!? Не може Иванова.

Преди съм си мислила, че човек, който има псевдоним, крие нещо или се крие зад него. Сега мисля съвсем друго. Псевдонима го описва много по-точно, отколкото листи и листи автобиография. Понеже обожавам сините нюанси, реших че Лазур е подходящото описание за Несъница. И от тогава започнаха да се появяват Несънишките шалове, Несънишките манджи, Несънишките питки и разни други Несънишки закачки из творческия ми живот. Съвсем сериозно вече ‘’Несъница Лазур’’ си има и лого, което я описва още по-добре. Автор му е Славян Стоянов, също носител на наградата ‘’Пазител на традициите’’ за тази година в категория ‘’Личност’’.

– Каква домакиня е Несъница? Обичаш ли да експериментираш в кухнята?

Обичам да готвя и го правя редовно. Ако съм купувала готова храна, то е било само да опитам нещо. Постоянно ми се налага да експериментирам, защото съм много разсеяна и все забравям нещо да купя. Така от избрана някоя рецепта става съвсем друга. За мой късмет, работата в кухни по морето ме научи на какви ли не чудеса.

– Би ли споделила твоето предложение за меню за читателите на „Дневно меню“?

Да, разбира се. Дано да е интересно. Ще започна с десерта, защото снощи направих печена тиква, която аз много обичам. А и става с лекота. Ето как :

  • почиствам я от семките
  • пълня половинките с лешници, стафиди, сухи сливи, боровинки, ябълка и мед.
  • И пека

Ще ви кажа една „тайна“ – няма нищо по-топло и вкусно от печена тиква при код „оранжев“ 🙂

Печената тиква на Несъница Лазур

Другото ми любимо пълнено ядене е патладжан.

Никога не слагам домати, макар че идеално му подхождат.

  • запържвам телешка кайма
  • слагам два телешки бульона за разкош
  • лука го пържа до червено, слагам и чесънче,но без никакви други подправки
  • пече се задължително в глинен съд.

Преди да го сервирам, поръсвам със соев сос и обилно магданоз.

Несъница Лазур

Дъщеря ми Ивайла има едно любимо ястие, чието име тя измисли и казвайки рецептата казвам и новото име. Всички много се смеят. Това е нещото, което тя нарече “Банекс“, защото ‘’на вкус е баница, на вид е кекс, но е по-вкусно и от двете!

За рецептата ви предлагам да се водите и по показаните снимки:

  • Нарежете листите за баница на 2-3 см ленти, като добре ги разлепите една от друга,
  • залейте ги със смес от 5 яйца, чаша газирана вода, много наситно натрошено сирене, олийце и бакпулвер.
  • Омесвате добре и не се притеснявате от това, че става много грозно
  • Изсипвате в силиконова форма за печене
  • Пече се на по-ниски градуси от горе
  • Яде се с притворени очи.

Несъница Лазур

Ще ви покажа и как си правя сама самардалата.

Това е подправката, без която не оставаме никога. Тя е спомен от баба ми, от детството и приготвянето й е цял ритуал за мен. Вече я има почти навсякъде, но искам да уточня, че често в нея има зелена боя за сладки или прекалено много лапад, което не е честно спрямо тези, които ще я ползват.

Самардалата е една лютива и миризлива трева-билка и от нея се прави зелената сол, която също се казва самардала. За мен тя е вълшебна. Вълшебното при нея е това, че като сол не люти и не мирише ужасно, но като трева и люти, и мирише. Ето как се прави.

Тревата се мие, отцежда, мели се със солта. Баба ми я чукаше в чукало, специално подготвено за самардалата. Докато се мели мирише много и постоянно ми текат сълзи, най-хубаво е да се мели навън. После се премелва, за да се смеси добре, слага се на сянка да съхне, като периодично се разбърква, докато съвсем се изсуши, мели се пак, пресява се и после спокойно може да си насолите домат или краставичка и да й се насладите!

“Насладите“ е точната дума! Тя е “сладка“ сол, защото е правена с любов.

Несъница Лазур

Не мога да не похваля и Ивайла. Тя много ми помага, харесва й.

Несъница Лазур

Меси с мен питки, реже с формички преди да се изпекат сладките, бели, бърка, опитва.

Най-голямото ни кулинарно преживяване беше с една торта за празненството на нейния клас, по повод празника на буквите, преди две-три години.  Попитах я какво биха харесали децата, тя каза ‘’Мамо, всички се радват на розички, а никога няма повече от две…’’

Толкова ми беше достатъчно, за да направя така, че за всяко дете да има розичка и пак да е идейно свързана с любимия ми празник – 24-ти май – денят на българската писменост и култура, на който аз имам и рожден ден 😉Тя беше още по-малка тогава,  но с  такова усърдие и внимание  пипаше фондана, че като се сетя  отново се умилявам. Представям ви първата ни сериозна обща работа.

 

Несъница Лазур

– Много ти благодаря, Таня, за чудесните кулинарни идеи, които ни даде и сподели с нас. Иска ми сега да поговорим за твоята страст – рисуването на шалове, ризи и всички други занаятчийски чудеса, които излизат от ръцете ти. Как се вдъхновяваш, за да правиш всичките тези красоти, които ежедневно ни представяш? Имаш ли си Муза?

Вярвам, че има Музи 🙂 Мисля обаче, че моята рядко идва при мен. Но пък усетя ли я  – веднага почвам да чувам шепота й, разбирам я и тогава стават завладяващи неща. С много чувство. Тя казва кога какво да погледна-листата, капките, слънцето, очите… Веднъж като ми е показала посоката от мен остава само да я следвам.  Твърде често предпочитам усамотението на нощта, когато образите изникват по-лесно. Понякога музата рязко ме обръща на другата страна, показва друго и си отива. До следващия път.

Несъница Лазур Несъница Лазур

– Кога реши, че това ще бъде работата ти? Че всеки ден ще рисуваш и ще майсториш?

Невероятно звучи все още, но го реших още като дете.

Рисувах с репички по стената на баба ми.

Всеки път ми се смеят като го разказвам, а и аз се забавлявам много. Беше невероятно как вадиш репичка от Земята, миеш я и бързо-бързо правиш кръгчета по бялата варосана стена, а те от розови ставаха лилави, после сини и това откритие си беше само мое!

После…баба пак мажеше стената с вар. Бяла, та пребяла, чака само репичките. Наложи се да ми купуват често блокчета и моливчета, за да спасят баба. Желанието ми да работя това се появи, когато се запознах с моята учителка Данелина Косева, още преди да ме приемат в гимназията. Тя е вълшебна жена. С цялата си строгост и доброта на майка, успя да ми покаже и да ме научи на всичко и то по толкова достъпен начин, че да не  усещам рисуването и тъкането като задължение или тежест. Тя ми показа как да го обичам.

Несъница Лазур

– Не ти ли се е искало понякога да работиш някъде с нормирано работно време и сигурна заплата?

Нито веднъж не съм поискала. Не че не съм работила с работно време и на заплата, но вкъщи се чувствам спокойна и за сегашната ми работа това е много важно. Много често съм чувала –‘’Защо не почнеш работа някъде, рисувай си между другото.’’ Между кое друго питам!? Между манджите и домакинството? Изобщо не става. Между другото мога да домакинствам, на първо място са детето и рисуването.

Несъница Лазур Несъница Лазур Несъница Лазур

 

 

 

 

 

 

 

 

– Какви са възможностите за хората, които се занимават със занаяти и с култура в България? Кои са най-големите проблеми и лично ти как виждаш тяхното решаване?

Хората , които се занимават със занаяти и хората, които се занимават с култура са две различни групи, които имат допирни точки.

Занаятчиите са в повечето случаи много скромни, трудолюбиви хора и рядко между тях ще видим някой с вирнат нос.

Най-големият проблем мисля, че е липсата на пазар. Ако го има, то той не предлага реалната цена за труда, който полагат занаятчии и творци. Ако имах някаква идея как да се реши това, повярвайте ми, щях да я изкрещя на всички, за да се чуе, но нямам. На хората, занимаващи се с изкуство им е трудно да се наместят в реалния живот, те си създават свой и там се крият, там се вдъхновяват и там си почиват. За пример ще дам моята любима приятелка Виктория Денева, също носител на наградата ‘’Пазител на традициите’’. С нея работих по две от изложбите ми, тя подготви дърворезбените окачвания за картините. Прекрасна млада жена, пазеща традициите и предаваща ги пламенно и в работата си, и в живота си.

Несъница Лазур Несъница Лазур

 

 

 

 

 

 

 

 

– Представи ни твоята дъщеря. Тя, по всичко личи, е тръгнала по пътя на мама. Ще я спреш ли или ще я насърчаваш?

Мъничката Ивайла, която расте като гъбка след дъжд. Едно добро, вярващо във вълшебства деветгодишно момиче, което лека-полека намира мястото си в този живот.

Несъница Лазур

Рисува добре, но не обича често да го прави. Нужен й е повод. Ако е за подарък, за участие в изложба, конкурс-сяда веднага и почва смело. За удоволствие –не. Ходи на уроци по пиано, справя се и с това занимание. Напоследък измисля кратки истории с декор и герои и ме кара да ги снимам.

Най-хубавото е това, че има силно изразено свое виждане за нещата, които я вълнуват и не се притеснява да го изрази. Понякога тъгува като не среща нужното разбиране, но мисля, че е нормално и й помагам да го преодолява.

Засега я подкрепям за всяко нещо, с което иска да се занимава. Ние много си говорим, разказваме, споделяме и фантазираме, мечтаем, смеем се и най-общо казано се обичаме безкрайно. Не знам дали бих я спряла за нещо.

Ще ми се да опитва постоянно, докато намери това, което ще я прави щастлива. От сега й казвам, че може да е бедна, но по-важно е да е щастлива. Тя ми вярва, защото вижда, че  е точно така.

Несъница Лазур

– Имаш ли си някаква тайна мечта, за която все си казваш, че не е възможно да се случи? И защо?

Имам мечта и тя повече няма да е тайна, ако я кажа. И съм сигурна, че е невъзможно да се случи. Времето й е минало.

Имам обаче явна мечта и тя е да живея на село. За мое голямо съжаление, тя скоро няма да се сбъдне, защото както всички знаем селата на България са съсипани, без училища и лекари, без млади хора и без работа.

– Ти си автор на ФБ-групата „ Да пазим традициите“. Защо толкова се вълнуваш за това? Колко важно е за нас и за България?

Тази група я създадох в деня, в който се включих и аз във ФБ. За няколко години се събраха хора, които споделяха интересите си и това, което правят в родните си места. Моята задача в тази група беше да покажа как багрите и формите на шевицата да влязат в бита ни отново и по-масово. Затова и така я интерпретирам понякога в творбите си.

Нашият фолклор е извор, от който можем да пием вечно, шевиците са уникални и това е ценното! Фолклорът ме е вдъхновявал неведнъж. За моя радост , вече има много подобни групи и много хора, които имат същата мечта-да върнат народните мотиви в ежедневието ни.

Гледам, че интерпретациите на шевици вече ги има и по бижута, по татуировки, по ноктопластика, по коли и къде ли не още. Разбира се, не бива съвсем да олеква самата идея. Все пак шевицата носи послания и има голям риск да ‘’объркаме конците’’, ако не сме запознати добре с тази тема.

Несъница Лазур Несъница Лазур Несъница Лазур

 

 

 

 

 

 

 

 

– Следиш ли политиката в България? Интересуваш ли се от това, което правят политиците?

Интересувам се и следя, дотолкова, че да не изпадам в неудобно положения, ако се заговори по темата. Не разбирам тези хора, вярвам, че и те не разбират мен. Винаги се сещам за думите на един дядо, който завършваше всеки разговор с едни и същи думи ‘’Всеки да си гледа работата!’’. Така е за всичко, не само в политиката. Ако всеки си гледа работата няма да имаме стигане. Лошото е това, че почти всеки гледа на другия работата…

– Каква е мечтата ти за България на дъщеря ти?

Може би не се очаква точно от мен и греша като го казвам , но съм й дала да разбере, че светът е голям и широк. Нищо не бива да я кара да живее тук, ако тя самата не иска.

Смятам, че сгреших като се върнах в България през 2003г. Можех да рисувам и на друго място по света. Можех да й спестя много неща и да й дам по-добро бъдеще. Можех, но се върнах и затова, щом съм тук, няма да мрънкам как би могло да бъде, а ще правя каквото мисля, че е нужно.

За мен, за нея и ако имам сили и възможност -за България. Щом живота си са давали за страната ни хората преди мен, аз ли няма да си дам времето, труда и уменията си?

Несъница Лазур

– Предстои ли ти някакъв проект през новата година? Как хората могат да се докоснат до твоите творения и да се сдобият с тях?

Нищо нямам планувано за тази година. Миналата беше много красива и добре подредена. За да бъде всички симетрично, спокойно и подредено, тази година ще е без организирани изяви. Ако мога да бъда като морето и да редувам прилив и отлив, ще съм най-доволна. Но хората винаги могат да намерят моите творения на ФБ-страниците ми:

Пазете традициите!

 

Пазете традициите!  

Галерията на Таня / Несъница Лазур /

– Пожеланието ти за новата 2017-та?

За себе  си, за близките и обичните ми хора,  за всички, които четат сега пожелавам да виждат всеки ден слънцето и да са благодарни.  Без него очите ни няма да виждат цветовете на всичко, което ни заобикаля.

Ако не ни е светло пред очите как тогава ще претворяваме каквото и да е от природата в картините си, музиката или поезията? Ако не ни е светло как ще стигнем до любимите си хора, за да ги поздравим и прегърнем? 

Лексикон

  • Любимо ястие. Защо?
    Сигурно защото ме връща в детството ми на село, но от всичко най-много обичам селските бабини яхнийки. Всяко ястие, което носи аромат на сминдух и запръжка ме пренася назад във времето. За мен храната не е само храна и сигурно затова съм и доста претенциозна към нея. Искам да има чувство, дори когато се храня.
  • Любими подправки
    Обожавам девесил, сминдух, самардала и ванилия. Не обичам канелата и кориандъра.
  • Фен на коя национална кухня (небългарска) сте?
    Предпочитам средиземноморката кухня, също и някои ястия от Далечния изток. Пиле с ананас и ориз /Наси айам нанас/ ми е любимо ястие от индонезийската кухня.
  • Любим парфюм?
    Ming Shu на Yves Rocher е парфюмът, който е идеалния за мен, твърде рядко го намирам напоследък.
  • Любимо място в дома Ви?
    Едно-едничко любимо място имам. До боите и рамките. То може и да не е в дома ми, защото самото място е моя дом.
  • В момента чета?
    В момента чета „Алеята на светулките” на Кристин Хана, след като се насладих на една друга книга – „Момичето, което пишеше върху коприна”на Кели Естес
  • Следващото ми пътуване ще бъде до…
    Не пътувам често, бих казала, че не обичам. Чакам пролетта, за да си ида на село. То не е далеч, но все натам ме дърпа нещо. Пътуването до там винаги го очаквам с нетърпение.
  • Вярвам, че….
    Вярвам, че има Бог и Той нарежда така всичко, че да бъдем добри, обичащи и даващи. Когато не следваме обаче тази Негова наредба-грешим и тогава страдаме. Вярвам, че за бедите си сме отговорни ние.
  • Любимата ми мисъл е…
    Имам много любими чужди мисли, но и своите си обичам. 😉 Най-любимата ми е на Джулия Робъртс и тя е „Любов е когато, желаеш другия да е щастлив, независимо дали ти самият си част от това щастие.”
  • Моето пожелание за читателите на „Дневно меню”-Меню

    Ще пожелая на читателите на „Дневно меню” да са здрави, да се наслаждават на попарата с чай, така като и на завъртяно прескъпо ястие и да не им се налага никога да правят от нищо нещо в кухнята.

Несъница Лазур

Ето как Несъница представя себе си и своето творчество:

Родена съм в град Сливен, където през 1997 год. завърших Художествената гимназия, а мои учители по художествен текстил са Данелина Косева и Велин Динев. Първата си изложба направих през 1998г. в Каракачанската къща в гр. Сливен, като повечето от картините, които бяха изложени са с мотиви от каракачанските носии. С част от тази изложба гостувах и на кукления театър. Последваха няколко години участия в общи изложби и работа по българското Черноморие и в Германия, като през лятото на 2003г. реших да се върна в България и да се установя в гр. Нова Загора. Там открих изложбата на текстилни пана “ЦВЕТОВЕ”, а след нея през годините последваха още:
– През зимата на 2004г. – изложба със стенни пана и ръчно тъкани гоблени.
– През 2005г.в галерия ”МАЙ” изложба на рисувана коприна и малки текстилни пана, а за празника на жената “8 март” заедно с Читалищната библиотека в гр.Нова Загора участвах в изложба-базар на рисувани шалове – “ЗА ЖЕНИТЕ,С ЛЮБОВ!”.
– Следващата изложба-”ЕХО ОТ МИНАЛОТО” беше по поръчка на Висше училище-колеж “ТЕЛЕМАТИКА”- гр.Стара Загора.
– През 2008г. станах носител на приз “Веста”-гр. Нова Загора и в Историческия музей в гр. Батак бяха подредени 32 мои творби – текстил, коприна и живопис, обединени под името “Родено от сърцето и ръцете”
– През март 2011 г. открих десетата си самостоятелна изложба ”ТАНЦЪТ НА ПЕПЕРУДИТЕ” в гр.Варна.
– През 2013г. заедно с колежките ми – Виктория Денева, Илина Даргова и Елица Карабашлиева, открихме съвместната си изложба „Четири свята” в столичната галерия „Класика”. Бях номинирана в конкурса “Пазител на традициите и спечелих наградата на публиката и журито на АРИЗ-7, в категорията “ИЗКУСТВО”-млади
– През 2014г. за втори път станах носител на приз “Веста”-гр. Нова Загора
– През 2015г. в Нова Загора представих и поредната си изложба “С ЛЮБОВ КЪМ СЛЪНЦЕТО“, като представянето беше издържано в осъвременен фолклорен стил.-През 2016г. за втори път гостувах на
Историческия музей в гр. Батак. Предишното представяне на творбите беше многоцветно и показваше как стар занаят като тъкането може да бъде вмъкнат при направата на интересни и свободно-висящи декоративни пана. Темата на последната ми изложбата бе ”Невести под слънчеви лъчи”. Представих ръчно рисуван текстил по три различни един от друг начина и бе насочен отново към българските фолклорни мотиви.

Пазете традициите! Пазете традициите!

 

 

Пазете традициите!

Пазете традициите!

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Пазете традициите!

 

Автор на интервюто: Галина Славеева
Снимки: Личен архив

 

Be the first to comment

Leave a Reply

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.