„Часът е 12.

На 13 февруари, понеделник, вие сте с обедния осведомителен бюлетин на Българското национално радио и с мен, Ангелина Пискова.“

Със сигурност всеки от нас е чувал този анонс, преди началото на новините по „Хоризонт“. А гласът на Ангелина Пискова е един от запомнящите се.

Поканих я да бъде гост на рубриката ни „Интервю с меню“ по повод Световния ден на радиото – 13-ти февруари.

• Коя е новината, която много искаш да съобщиш първа в ефира на БНР?

Че тази година емиграцията от страната ни е почти нулева. Но не заради телени мрежи и патрули с оръжие по границите, а заради това, че България  е по-желано място, отколкото всички други страни.

• Как запазваш самообладание когато съобщават тежки новини със загинали и пострадали?

Рутината ме е научила, че в студиото няма емоции. Което не означава, че след като изляза, те не се връщат.

• Защо лошите новини са водещите в новинарските емисии?

За съжаление негативизмът привлича повече внимание, отколкото положителната новина. Има и друга страна – предполага се, че ролята на медиите е да сочат проблемите, а не да хвалят.

• Имаш ли впечатление, че напоследък разликата между истинската новина и ПР-информацията е „на ръба“. Умориха ли се журналистите да гонят истинските новини?

Не само че имам, но бих казала, че ПР-ът определено взема връх. Не бих казала, че колегите са се уморили, но определено са демотивирани – у нас нищо не стимулира истинските новини или разкрития. Затова е по-лесно да се пуснеш по леката писта.

• Все повече се говори,че новините в медиите се разминават от дневния ред на хората. Така ли е? Защо?

Определено и това е свързано с предишния въпрос. ПР-ът се прави в полза на институциите, а не на хората. Което означава, че медиите до голяма степен застъпват техния интерес. Много рядко може да се види или чуе гледната точка на гражданите в разширения вариант, в който се представя тази на институциите.

• Как подреждаш и подбираш новините и как преценяваш кои от тях ще влязат в новинарската емисия и кои –не. Ясно е,че няма как целият новинарски поток да се побере в 4 минути.

Всичко зависи от значимостта на новината в национален мащаб – колко хора засяга и какви са евентуалните последствия от нея.

• „Готвенето“ на новини или готвенето в кухнята ти е по-лесно?

Ау, за кухнята предпочитам да не говоря 🙂 Почти не ми остава време за това.

• Каква домакиня е Ангелина Пискова?

Такава, която има още много да учи./смее се/

• Очакваме твоето предложение за меню за читателите на „Дневно меню“

Ще ви представя най-обикновени спагети, които ме спасяват, когато трябва да се приготви нещо бързо.

Сварявам спагетите. Настъргвам 1-2 домата, соса от които запържваме в малко мазнина. Постепенно към тях добавям шунка. Овкусявам със сол, черен пипер и чубрица. Когато спагетите са готови, заливаме със соса и настъргваме кашкавал или някое от сирената тип „Гауда”, например /който каквото предпочита/.

Ами това е 🙂

• Анджи, ти си много обществено ангажиран човек – освен радиоводещ, поддържаш блог и лична страница във ФБ. Непримиримо и смело коментираш събитията от деня, извън новинарския шаблон. Това не те ли уморява?

Да, определено е уморително и в момента като че ли съм в период, в който поемам въздух. Което не означава, че съм се отказала – просто временно затишие.

• Ти си голям борец срещу безобразията по пътищата на страната ни. Статистиките на КАТ наистина са ужасяващи. Защо според теб толкова много хора загиват по пътищата на България?

Първопричината е в законите и в съдебната система. Но, от друга страна, отдавна казвам, че случващото се по пътищата е огледало на реалния манталитет на българина. Нещо, което наистина плаши.

• Закони има, но очевидно не са достатъчни. Какво още според теб трябва да се направи, за да спре войната по пътищата?

Първо, хората трябва да оказват натиск върху институциите непрекъснато и то така, че те да го чувстват във всеки миг. Има доста организации и ФБ страници, посветени на войната по пътищата, но резултатите до този момент не са особено окуражаващи.

Трагедията със загиналата жена в тунел „Ечемишка” показва това, което така или иначе си знаем – че държавата нехае за живота а гражданите си.

Има обаче и друг момент –  политиците си позволяват точно толкова, колкото народът им разреши. А нашият е особено ларж в това отношение.

• Ти пътуваш често, срещаш се с много известни хора, които интервюираш – със сигурност правиш сравнения с „тук“ и „там“. Коя е твоята болка? Кога ще ги стигнем „там“. Какво не ни достига?

Най-вече това, че ние не умеем да разговаряме помежду си, както правят това „там”. Ние просто си крещим – това се вижда и във ФБ, а и по другите форуми. И се получава това, което си знаем – отгоре излизат най-гласовитите и агресивните, а не хората с идеи, които могат да помогнат за развитието на страната.

• Влизаме в темата за политиката. Как ти се струва състоянието на българската политика в едно с българските политици?

Не мога да кажа нищо оптимистично. Ние се въртим в порочен кръг от началото на прехода и е логично да е така, защото той беше заченат порочно. Хората, които преди това бяха във властта, не само че останаха в нея, но я трансформираха в по-силна за себе си. В резултат се създаде все по-бързо забогатяваща политическа класа, а от другата страна са фрустрираните хора, повечето от които живеят с идеята или да емигрират, или да помогнат на децата си да сторят това, когато пораснат.

• Защо се озовахме на ръба на стръмния бряг? Къде сбъркахме по пътя?

Ние не започнахме на чисто. Оставихме онази безскрупулност и безпардонност отново да прави кариера на наш гръб. И вече тя се наложи като еталон за подражание. Тук е основният проблем и честно казано, не виждам как може да се преодолее.

• Кои са световните политици, които харесва Ангелина Пискова?

Роналд Рейгън, Барак Обама, Франсоа Митеран, Никола Саркози, Вацлав Хавел. Спорни като цяло, но донесли положителни промени за света, са Никита Хрушчов и Михаил Горбачов.

• А български?

Безспорно Стефан Стамболов. Точно от такава фигура имаме нужда и днес.

• Съпругът ти е известният български журналист Момчил Инджов – какво си говорят съпруг и съпруга журналисти вкъщи?

Отчитам като нездрава, но неизбежна тенденция редакциите да се пренасят вкъщи. Много време отнема политиката в разговорите ни, но пък това често е помагало на единия или другия да избистри следващата си идея.

• Дъщеря ти върви ли по вашите стъпки? Разкажи ни за нея.

Хм, помня, че още на 4 годиники казваше, че тати е бил на Ганистан /Афганистан/, където имало ..талибан. Но засега не проявява интерес към професията ни, ориентира се на друго поприще и се надявам да остане така. Иначе, Боряна е на 11 години, учи в 133-то училище, засега се справя добре. Вървят й езиците и рисуването.

• Анджи, много колеги журналисти се отдръпнаха от професията. Какво е твоето наблюдение – какво става с нашата професия?

Във ФБ преди време мернах един статус – „Зад всеки успял журналист стои по един офицер от ДС”. Дали е точно така, не знам, но със сигурност всеки журналист, който играе против системата, сам обрича себе си- или ще бъде уволнен под някакъв претекст, или ще бъде ударен чрез хонорарите, или пък ще бъде лишен от възможност за развитие. А когато плодовете от неговата инвестиция през годините просто бъдат дадени на „подходящите хора” е ясно, че той ще бъде сломен.

• БНР сякаш успява, в тези трудни за журналистиката години, да се запази и да удържа едно добро и високо ниво на публицистика и новини.

Като че ли да. Но тук идва следващия риск – да се отдалечи от повечето хора. Честно казано, трудно ми е да преценя къде е балансът между това да не отстъпваш от доброто ниво и да не стигнеш до радиата, които залагат изключително на музиката.

• Да те попитам – имаш ли си хоби, как релаксираш от динамичното ежедневие на новините?

Обичам разходките из планината. Страхотно ме зареждат.

• Накрая ми се иска да ни кажеш малко повече за себе си. Къде си родена, как изглежда твоята професионална биография? Как ще ни представиш Ангелина Пискова?

Родена съм в  София.  Сигурно има поличба в това, че съм проплакала в днешната Национална болница по кардиология – 3-та градска. И до ден днешен имам здраво сърце, което обаче непрекъснато се подлага на какви ли не изпитания.

Завършила съм Френска филология, а по-късно и английска. Никога през живота си не съм стъпвала във факултета по журналистика – в смисъл на лекции, които се предполага, че се слушат там. Иначе, имаше период, в който там учехме „Гражданска отбрана”.

Пътят ми в журналистиката изобщо не беше трасиран чрез образованието. До нея стигнах след доста лутания. Иначе, след завършването си бях разпределена като учителка – тогава така трябваше да се отблагодарим на държавата за безплатното образование – като те прати да работиш  това, което тя прецени, без да я е еня дали ти харесва и дали ставаш за тази работа. Бях в рамките на София и това дължах само на по-добрия си успех. Изкарах две години пряко сили, след което опитах преводачески и секретарски труд.

Оказа се обаче, че и това не е моето място. Малко преди 1994-та година започнах да сътруднича като преводач на един вестник, който отдавна го няма – „Оферти”. Там написах първите си авторски статии и публикувах първото си интервю с един русенски художник – Даниел Дянков. Вълнението ми беше толкова голямо, че впоследствие започнах да обикалям галерии, да пиша за изложби и да интервюирам художници. После преминах през  „Списание за жената”, в-к „Новинар” /откъдето мога да определя уволнението си като политическо/, телевизия „Скат”,

а в края на 2000-та година се приземих в програма „Хоризонт” на БНР, където работя и до днес.

• Какво ще пожелае Ангелина Пискова на читателите на „Дневно меню“ за новата 2017-та?

 Добро дозиране на менюто, така че да са здрави и щастливи.

 

Лексикон

Любимо ястие. Защо?

            Спагети. Напомнят ми за студентските години.

Любими подправки

Всичко люто – черен, червен пипер, чесън, както и хубавата българска чубрица.

Фен на коя национална кухня (небългарска) си?

Френска, харесвам и гръцки специалитети.

Любим парфюм?

Нина Ричи.

Любимо място в дома ти?

Хола – пред компютъра и телевизора.

В момента чета?

Хилари Родам Клинтън „Преживяна история”

Следващото ми пътуване ще бъде до…

Франция

Вярвам, че….

Разумът ще надделее, колкото и конюнктурата да върви срещу него.

Любимата ми мисъл е …

„Зад всяко голямо богатство се крие голямо престъпление” – Оноре дьо Балзак.

Моето пожелание за читателите на „Дневно меню”….

Менюто винаги да е такова, че да радва преди всичко душата.

С Ангелина Пискова можете да се срещнете и на нейната ФБ-страница: https://www.facebook.com/angiskova/

Интервю на Галина Славеева

Снимки: Личен Архив