Оксана Станчева: Доброто за България идва след 2023-та

Оксана Станчева

Оксана Хорват- Станчева е от онези хора, които като ги срещнете в живота си завинаги оставате пленени от тях. И от онези, за които казваме – много светъл и топъл човек. Запознах се с нея преди повече от 5 години. Нуждаех се от помощ от звездите. Спомням си, че отидох много притеснена. Пред мен застана нежно, крехко и усмихнато същество, излъчващо добрина. Смущението ми се стопи с прекрачването на прага на уютния й кабинет. Знам, че това, което ми каза беше безценно. Дали от звездите или от безпогрешния такт на психолога,  но си тръгнах мотивирана и вдъхновена. После се срещахме отново. И много странно е онова усещане, че Оксана е някъде там, ако имам нужда. Необяснимо.

Едва ли има някой, който да не знае, че Оксана е съпруга на най-известния български астролог -Иван Станчев, който за съжаление ни напусна без време.  Имат дъщеря Анаис, която е вече на 12 години.

 

Оксана Станчева

Поканих Оксана за „Интервю с меню“ и за моя радост тя прие с голямо удоволствие. 

  • Оксана, да те помоля да направиш своята визитка за читателите на „Дневно меню“.

Зодия Водолей. Родена и израснала съм в Беларус. Там завърших първото си висше образование – немска филология и психология, като втора специалност. На 22 години заминах за Германия и оттогава все съм по чужбина. В Германия отново учих психология. В България съм от края на 2003-та. Тук също завърших магистратура по психология, а от ноември 2016 год. съм доктор по психология към БАН. Докторантурата ми отне 8 години, защото работех по интересна и иновативна тема „Партньорски отношения, личностна типология и ефективност на позитивната психотерапия“. Много трудно беше да се наложа и като изследване също, защото в България не са правени такива дисертации – психотерапията изобщо не е изследвана.  Наложи се да ходя на консултации в чужбина. Но в крайна сметка се получи една много добра работа.

  • Как са подредени звездите над България за 2017 година, Оксана?

За съжаление тук нямам добри новини. (смее се)

Тази година се очертава да бъде трудна, с много промени и обрати в политически план. Стабилност няма тази година. По – стабилно положение ще има евентуално през 2018-та.

През 2017-та е добре всеки да гледа себе, а не толкова общото положение. Когато говорим за хороскопа на България – България се състои от хора и всеки човек си има отделен хороскоп. И тази година е добре всеки да гледа своя живот, а не какво ще се случи с България, защото тези, от които зависи да направят нещо за страната, тази година няма добре да си свършат работата.

  • Това не звучи добре. А ние все чакаме чудеса да ни се случат, за да се оправи България. Какво казват звездите – идва ли чудото? Кога?

Когато говорим за картата на България, за хороскопа на България, имаме един много сериозен проблем, че не е известна датата на създаването на страната. Когато нямаме изходна дата няма как да бъдем сигурни в каквото и да било и затова можем да говорим само за по-общи тенденции. Това, за което са съгласни всички астролози е, че България се намира под знака на Козирог, най-често се има предвид, че тя е под асцендент Козирог.

Козирогът е знакът, който дава трудности и трудна карма. Дава спънки. От 2009-та година до 2023-та, Плутон – планетата,която дава най-дълбоки и сериозни трансформации, – минава през Козирог и трансформира всички типични за знака области. Така че, щом България е под знака на Козирог тя също минава през период на сериозна трансформация.

И понеже Плутон е наистина разрушител и той разрушава това,което не е здраво и стабилно и на това място позволява да се гради нещо ново. Съответно, едва след като Плутон подмине Козирога, след 2023-та година, наистина ще настъпи период на по-голяма стабилност и градивност.

Така че, това чудо на което се надяваме ще дойде след 2023-та година.

  • Това са още 6 години. А сега, пак ни предстоят избори, има ли надежда или отново ще се завъртим в политическия лабиринт?

По-скоро ще се завъртим в лабиринта, защото в периода на изборите Венера е ретроградна. Венера е планетата, която отговаря за хармонията, за баланса, за комуникациите, за партнирането, за финансите и когато е ретроградна създава объркване в тези области.

При това положение няма да има само една партия, която да спечели. Ще трябва да има коалиция, а ретроградната Венера ще обърка коалицията. Ще се създаде някаква, но тя няма да е трайна, затова

най-вероятно през 2018-та година ще има нови избори.

Оксана Станчева

  • Освен астролог ти си и практикуващ психолог – как си обясняваш интереса на хората към звездите и звездните прогнози? И в исторически план като погледнем – звездобройците са били „на щат“ в кралствата и империите.Още тогава владетелите са си сверявали часовника по звездите.

Страхът от неизвестното, страхът от бъдещето, е присъщо в по-малка или по-голяма степен на всеки човек. Една от основните човешки потребности е от сигурност и безопасност. Когато контролираме живота си, когато контролираме събитията или когато знаем какво ни предстои и дори когато си правим планове ние контролираме този страх. Така, все едно държим нещата в свои ръце.

Затова много хора намират в астрологията начин да контролират  събитията, живота си, съдбата си – един вид, да се подготвят за нещо, което им предстои.

Защото, когато знаем, че нещо ни предстои, ние ще се подготвим за него. Ако аз знам, че след един месец ще съм на изпит – аз ще се подготвя  за него и ще го взема. Ако обаче някой ми каже – утре си на изпит – аз ще явява неподготвена. Така че, астрологията, давайки някакви тенденции, какво може да ни се случи в бъдещето, ни дава възможност да се подготвим.

Астрологията ни помага да поемем отговорност за живота си.

А не е това, което мнозина, които не са запознати с тази наука, казват – сега звездите ли ще ми определят живота. Не е идеята,че звездите ни определят живота –  астрологията ни дава насоки, които ни помагат да вземем живота си в свои ръце.

  • Т.е. – помага ни да вземем правилното решение. Знаем какви биха били възможностите и изходите и на базата на това се опитваме да вземем най-вярното за себе си решение, така ли?

Да. И когато човек поеме отговорност, той поема и последиците от тази отговорност. И тогава няма да казваме – еди кой си ми е виновен. Много често на хората, които не се чувстват лично отговорни за това, което се случва в живота им, звездите са им виновни или правителството им е виновно  или някой друг.

  • Като психолог каква „диагноза“ би поставила на българското общество? Би ли се наела да ни лекуваш с методите на психотерапията 🙂 Как би изглеждала тази терапия?

Това, което бих казала е, че българското общество се намира в екзистенциален вакуум. Загубен е смисълът. Загубени са ценностите. Но това не е само за българското общество. Целият свят се намира в такова състояние.

Като че ли старите ценности, тези,  които са били валидни стотици години, вече не са валидни. Както е било с религията, например. Тя е била водеща, хората е трябвало да ходят на църква – да се молят, да спазват някакви ритуали –  и изведнъж това става въпрос на свободен избор. Така че, тези ценности, които векове наред са ръководrли човека и са му позволявали да се опре на тях и да взима решение, вече ги няма във вида, който ги познаваме. Ако един човек трябва да направи нещо се е казвало – по традиция това е така и ти ще го направиш така, след което той се чувства спокоен, че е спазил традицията. И в един момент всички тези ценности се оказват свободен избор. Няма задължителни ценности – никой не ни казва в какво да вярваме или да не вярваме – човек сам си избира. И в един момент се оказва,че няма в какво да вярва.

  • Ако правилно разбирам – искаш да кажеш, че когато идва моментът сами да управляваме живота си, ние не сме способни да го правим? Не можем да управляваме свободата си?

Точно така. В момента имаме повече свобода отколкото когато и да било в историята на човечеството. Само че, не сме се научили на отговорността. Отговорността е обратната страна на свободата. И ние не можем да поемем отговорността и изпадаме във вакуум. И става – хем сме свободни, хем другите са ни виновни.

Това е екзистенциалният вакуум – човек е изгубил смисъла. Не знае защо живее. Когато не знае защо живее и какви са ценностите му, започва да се занимава с дребни и незначителни неща, които поглъщат времето му, изпада в депресии и напълно се изгубва.

  • Да разбирам ли, че състоянието на обществото ни е нелечимо?

Не, разбира се. Всичко е лечимо. Има едно много хубаво направление в психологията. Нарича се – логотерапия. Основател на това направление е Виктор Франкъл, австрийски психиатър. Той има издадени книги и на български, една от които „ Човек в търсене на смисъла“ задължително всеки трябва прочете.

Той, още от тийнерджърска възраст, се е замислил за смисъла на живота.

Преди Втората световна война прави центрове за психологическа терапия за тийнейджъри, защото по това време е имало много висока смъртност сред младите. Благодарение на неговата програма за една година няма нито едно самоубийство сред тийнейджърите.

И оттам развива идеята, че всеки човек има смисъл за живота си и когато човек открие смисъла на собствения си живот, на събитията, които му се случват, дори на най-лошите, тогава той може да понесе всичко, без да мрънка и да се оплаква, и другите да са му виновни – защото той, за себе си, ще знае защо му се случва това.

Така че, ако говорим за лекуване на българското общество – логотерапията би била най-подходяща.

Всеки човек трябва да търси и да намери смисъла на живота си.

  • Нещо като – всеки да се оправя сам ли?

Не, не. В никакъв случай. За това може да помогне и психотерапията. Смисълът може да е нещо много просто. Може да има някъде човек, който има нужда точно от нас – да отиде до магазина, да му платим сметките, ако не може да излиза, и тази помощ може да се окаже нашият смисъл. Да променим света на отделния човек.

Смисълът винаги се намира извън нас.

Не може смисълът да е – аз искам да бъда щастлив. Можем да бъдем щастливи само след като сме осъществили нещо. Това ще ни направи щастливи.

Оксана Станчева

  • Какво беше това нещо, което те впечатли най-много когато дойде и заживя в България? И кое сега е нещото, което все още не можеш да разбереш като народопсихология?

Колкото и да е смешно, първото нещо, което ме впечатли, беше много стряскащо. Аз дойдох тук от Германия. Там еманципацията, равенството между половете е почти постигнато. Мъжете и жените се възприемат като равни. Ако излизат мъж и жена да пият по нещо всеки си плаща сметката отделно. Дори да са женени. Знаете, че в Германия вече не се използва прекрасната дума „фройлайн“, която означава госпожица, е забранена, защото е дискриминираща за жените.

И идвам тук, отиваме с Иван в някакво заведение и виждам сервитьорки, млади момичета, по едни минижупове, по къси полички за униформа. Аз бях в потрес.

Как е възможно някой да ги накара да бъдат облечени по този начин. А в Германия, като студентка, се издържах, като работех като сервитьорка. Може би и заради това се шокирах, защото не можех да си представя как в Германия шефът ми ме задължава да съм облечена с къса пола. Та аз ще си тръгна и ще подам оплакване, че това е унизително и е дискриминация.

И сега продължава да ме учудва – като излезеш и навсякъде момичета с гола плът. Много се залага на плът. На физическото. Дано скоро не тръгнат голи да се разхождат. (смее се)

  • Какво е положението при дъщеря ти – повече българска или повече беларуска е?

Абсолютна българка. С много ясна идентификация. Още като беше на две годинки и половина, или на три, ме попита: „Мамо, едно не мога да разбера – как майка рускиня може да роди дете българче“.

  • И ти как й го обясни?

Казах й, че тя е наполовина беларускиня, наполовина българка. А тя ми казва: „ Не, аз съм българка“. И започваше да ми цитира „Аз съм българче“. На година и половина беше когато баща й я научи да рецитира това стихотворение.

И досега тя се възприема като българка.

Оксана Станчева

  • Разказваш ли й за баща й? Тя разбира ли вече колко известен е бил и каква българска школа създаде, която ти, разбира се, успешно продължаваш и развиваш?

Да, тя е вече на 12 години. Знае много неща. И баба й й разказва, и леля й. Тя знае много неща за баща си, но сякаш е на един етап, в който не иска много да се говори за него. Но то е част от живота ни. Всеки ден става дума. По нещо ми прилича на него, харесва нещо като него. Дори днес – конструкцията на тялото й. Баща й имаше извити лакти като се подпреше на ръце и днес я гледах, че тя също има обърнати лакти, като заеме такава поза.

  • Тя самата какви въпроси задава като говорите за баща й? Кое й е най-интересно?

Знаеш ли, дори не мога да си спомня кога последно ми е задавал въпроси за него. По-често от мен идва инициативата. Тя пита, например – тати обичал ли е шоколад, обичал ли е математиката – въпроси, в които търси себе си, по какво прилича на него и по какво не.

  • Какво я съветваш? Окуражаваш ли я да върви по вашите стъпки? Проявява ли интерес към астрологията?

Да, проявява. Още като беше на 10 години завърши при мен курс по астрология.  Тя вече има основа. Засега няма интерес да прави хороскопи, но забелязвам, че на нея й е интересно да разсъждава през зодиите. Лятото, като бяхме на почивка, по цял ден с това се занимавахме – ако трябва да разпределим  животните по зодии, коя зодия ще е кучето; коя зодия ще е котката; на коя зодия каква храна ще отговаря; за музиката също.  И тя проявява много добър усет, защото зодията е архитип. Това са образи, които дават описание  на живота на човека. И тя вече има много добър усет. Например, казва ми – нашата госпожа по математика сигурно е Козирог, защото е много строга, много организирана и много добре обяснява. Така че, смятам, че тя има много добър усет за астрология, но на този етап без хороскопи и прогнози.

В продължението на разговора ни с Оксана Хорват- Станчева очаквайте:
– Какво и как казва на хората, ако в хороскопа им има нещо лошо
– За връзката между звездите и храната
– Рецептата на Оксана
– Съвети за релаксиране

Оксана Станчева

Интервю на Галина Славеева
Снимки: Личен архив

Be the first to comment

Leave a Reply

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.